fric65 (Венцислав)
1 98

18 ene 2012, 23:21

Сонет № 22

Poesía » Filosófica

925 0 1

Сонет № 22

Отчаяно страхливи, оскърбени,

все още някаква любов таим.

Нападат ни отвред непросветени,

а ние упорито си мълчим.

Забравени, приспани, омерзени,

все още пазим ревностно рода.

И с мисли тъжни, притъпени,

изтича ни докрай кръвта.

Но часовете бързо си отлитат.

Ще дойдат ли и наши мигове?

Когато всеки ще се пита

защо сме жалки роби векове?

За да живееш до насита,

бори се с свойте страхове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

severianin (Валентин Чернев)

Известна стихотворна похватност, която обаче сродява стиха с поезията повече външно. Патосът не отива отвъд общоизвестното, внушенията са доста епидермални. Според мен това стихотворение не успява да догони намеренията си. Съжалявам...

2012-01-19T08:15:47+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0