Сонет № 22

                        Отчаяно страхливи, оскърбени,

                        все още  някаква любов таим.

                        Нападат ни отвред непросветени,

                        а ние упорито си мълчим.

                        Забравени, приспани, омерзени,

                        все още пазим ревностно рода.

                        И с мисли тъжни, притъпени,

                        изтича ни докрай кръвта.

                        Но часовете бързо си отлитат.

                        Ще дойдат ли и наши мигове?

                        Когато всеки ще се пита

                        защо сме жалки роби векове?

                                           За да живееш до насита,

                                                    бори се с свойте страхове.