fric65 (Венцислав)
1 98

Jan 18, 2012, 11:21 PM

Сонет № 22

Poetry » Philosophical

915 0 1

Сонет № 22

Отчаяно страхливи, оскърбени,

все още някаква любов таим.

Нападат ни отвред непросветени,

а ние упорито си мълчим.

Забравени, приспани, омерзени,

все още пазим ревностно рода.

И с мисли тъжни, притъпени,

изтича ни докрай кръвта.

Но часовете бързо си отлитат.

Ще дойдат ли и наши мигове?

Когато всеки ще се пита

защо сме жалки роби векове?

За да живееш до насита,

бори се с свойте страхове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

severianin (Валентин Чернев)

Известна стихотворна похватност, която обаче сродява стиха с поезията повече външно. Патосът не отива отвъд общоизвестното, внушенията са доста епидермални. Според мен това стихотворение не успява да догони намеренията си. Съжалявам...

2012-01-19T08:15:47+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0