fric65 (Венцислав) fric65 (Венцислав)
1 98
Jan 18, 2012, 11:21 PM

Сонет № 22

931 0 1

Сонет № 22

 

 

                        Отчаяно страхливи, оскърбени,

                        все още  някаква любов таим.

                        Нападат ни отвред непросветени,

                        а ние упорито си мълчим.

                        Забравени, приспани, омерзени,

                        все още пазим ревностно рода.

                        И с мисли тъжни, притъпени,

                        изтича ни докрай кръвта.

                        Но часовете бързо си отлитат.

                        Ще дойдат ли и наши мигове?

                        Когато всеки ще се пита

                        защо сме жалки роби векове?

                                           За да живееш до насита,

                                                    бори се с свойте страхове.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • severianin (Валентин Чернев)
    severianin (Валентин Чернев)
    Известна стихотворна похватност, която обаче сродява стиха с поезията повече външно. Патосът не отива отвъд общоизвестното, внушенията са доста епидермални. Според мен това стихотворение не успява да догони намеренията си. Съжалявам...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0