Jan 18, 2012, 11:21 PM

Сонет № 22 

  Poetry » Phylosophy
660 0 1

Сонет № 22

 

 

                        Отчаяно страхливи, оскърбени,

                        все още  някаква любов таим.

                        Нападат ни отвред непросветени,

                        а ние упорито си мълчим.

                        Забравени, приспани, омерзени,

                        все още пазим ревностно рода.

                        И с мисли тъжни, притъпени,

                        изтича ни докрай кръвта.

                        Но часовете бързо си отлитат.

                        Ще дойдат ли и наши мигове?

                        Когато всеки ще се пита

                        защо сме жалки роби векове?

                                           За да живееш до насита,

                                                    бори се с свойте страхове.

 

© Венцислав All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Известна стихотворна похватност, която обаче сродява стиха с поезията повече външно. Патосът не отива отвъд общоизвестното, внушенията са доста епидермални. Според мен това стихотворение не успява да догони намеренията си. Съжалявам...
Random works
  • I do remember like it was yesterday, it was so hot, at some lost gas station. You left the car and w...
  • Living to the fullest expression of Being, Entwined with Death in meaning, Glimpsing the phenomena o...
  • Again you’re dancing on my nerves Like Sunny Bunny on bare wall. And me undressing all reserves, Rem...

More works »