Сонет № 22
Сонет № 22
Отчаяно страхливи, оскърбени,
все още някаква любов таим.
Нападат ни отвред непросветени,
а ние упорито си мълчим.
Забравени, приспани, омерзени,
все още пазим ревностно рода.
И с мисли тъжни, притъпени,
изтича ни докрай кръвта.
Но часовете бързо си отлитат.
Ще дойдат ли и наши мигове?
Когато всеки ще се пита
защо сме жалки роби векове?
За да живееш до насита,
бори се с свойте страхове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени
