Сонет ІІ

1 abr 2011, 7:01

Poesía » Otra

752 0 10

СОНЕТ ІІ
На юли в края му, когато
горещниците си отиват,
той глътка въздух-тежко злато
изпусна. И светът се срина.
И цяла нощ в гората дива
протяжно виеше вълчица.
До него – светла самодива –
топеше се като свещица.
"Ти повече не се завърна.
В пътеки вълчи ли заскита
Родопа цяла да прегърнеш?" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сонет ІІ

Искате да прочетете повече?

Propuestas