rudin (Иван Христов)
858 1444
1 апр. 2011 г., 07:01

Сонет ІІ 

  Поэзия » Другая
723 0 10

СОНЕТ  ІІ

 

На юли в края му, когато

горещниците си отиват,

той глътка въздух-тежко злато

изпусна. И светът се срина.

 

И цяла нощ в гората дива

протяжно виеше вълчица.

До него – светла самодива –

топеше се като свещица.

 

"Ти повече не се завърна.

В пътеки вълчи ли заскита

Родопа цяла да прегърнеш?"

 

Тъй устните момински питат,

в чело си вплела орис трънна,

търкулнатата лунна пита.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??