rudin (Иван Христов)
865 1445
Apr 1, 2011, 7:01 AM

Сонет ІІ 

  Poetry » Other
695 0 10

СОНЕТ  ІІ

 

На юли в края му, когато

горещниците си отиват,

той глътка въздух-тежко злато

изпусна. И светът се срина.

 

И цяла нощ в гората дива

протяжно виеше вълчица.

До него – светла самодива –

топеше се като свещица.

 

"Ти повече не се завърна.

В пътеки вълчи ли заскита

Родопа цяла да прегърнеш?"

 

Тъй устните момински питат,

в чело си вплела орис трънна,

търкулнатата лунна пита.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??