rudin (Иван Христов)
858 1444
1.04.2011 г., 7:01 ч.

Сонет ІІ 

  Поезия » Друга
725 0 10

СОНЕТ  ІІ

 

На юли в края му, когато

горещниците си отиват,

той глътка въздух-тежко злато

изпусна. И светът се срина.

 

И цяла нощ в гората дива

протяжно виеше вълчица.

До него – светла самодива –

топеше се като свещица.

 

"Ти повече не се завърна.

В пътеки вълчи ли заскита

Родопа цяла да прегърнеш?"

 

Тъй устните момински питат,

в чело си вплела орис трънна,

търкулнатата лунна пита.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??