14 jul 2018, 18:26

Сонет за късмета 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
796 4 2

 

Внимателно стъпвам, когато вървя,
и дреме във мене поетът.
Очите си свеждам, паважа броя,
настъпвам си често куплета.


И всеки мой път води до кръстопът –
там точно блести ми късметът.
От сведени погледи в прашния път,
намирам си „чиста монета”.


Лежи, изтървана, ези – въз тура,
отхвърлила свойта вендета –
кълбо на Фортуна в житейска игра,


за прошка дошла Жулиета!

Приемам надеждата в свойта ръка,
защото е „чиста монета”...
 

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението е публикувано за първи път на 21.06.2017 г. , 21,40 часа в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo". 

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??