Сонет за късмета
Внимателно стъпвам, когато вървя,
и дреме във мене поетът.
Очите си свеждам, паважа броя,
настъпвам си често куплета.
И всеки мой път води до кръстопът –
там точно блести ми късметът.
От сведени погледи в прашния път,
намирам си „чиста монета”.
Лежи, изтървана, ези – въз тура,
отхвърлила свойта вендета –
кълбо на Фортуна в житейска игра,
за прошка дошла Жулиета!
Приемам надеждата в свойта ръка,
защото е „чиста монета”...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
