Внимателно стъпвам, когато вървя,
и дреме във мене поетът.
Очите си свеждам, паважа броя,
настъпвам си често куплета.
И всеки мой път води до кръстопът –
там точно блести ми късметът.
От сведени погледи в прашния път,
намирам си „чиста монета”.
Лежи, изтървана, ези – въз тура,
отхвърлила свойта вендета –
кълбо на Фортуна в житейска игра,
за прошка дошла Жулиета!
Приемам надеждата в свойта ръка,
защото е „чиста монета”...
© Таня Чардакова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
