Сонет за късмета

14 июл. 2018 г., 18:26

Поэзия » Философская, Строгие формы

797 4 2

Внимателно стъпвам, когато вървя,
и дреме във мене поетът.
Очите си свеждам, паважа броя,
настъпвам си често куплета.

И всеки мой път води до кръстопът –
там точно блести ми късметът.
От сведени погледи в прашния път,
намирам си „чиста монета”.

Лежи, изтървана, ези – въз тура,
отхвърлила свойта вендета –
кълбо на Фортуна в житейска игра,

за прошка дошла Жулиета!

Приемам надеждата в свойта ръка,
защото е „чиста монета”...

Стихотворението е публикувано за първи път на 21.06.2017 г. , 21,40 часа в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo".