Сонетично... за нея

4 ago 2012, 10:17

Poesía » De amor

809 0 3

Понякога оставам без думи,

вледенен със самотна душа.

Сърцето ми пак неразумно е…

Във очите ми пада нощта…

Неразбран, аз броя часовете,

тук, под юлската адова пещ.

Копнея да видя ръцете ти…

Догарям като восъчна свещ!

Но времето стиска за шията

със своето протрито въже,

поддържа само агонията

по кривото в болка лице…!

Недей отива далеч, любима!

С едничка целувка дари ме…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Moncheva (Моника Угренова)

2012-08-30T02:55:45+03:00

Когато си далеч е тежко...
MotoPsychoSymphony (Велимира)

2012-08-04T16:30:30+03:00

Според мен не натоварва любимата, по -скоро времето е проблем и копнежът да видиш половинката си
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-08-04T13:36:59+03:00

Гротескна картина на обесване! Натоварваш доста любимата... или поне аз съм дива, която не обича да я спират! ...