Сонетично... за нея
Понякога оставам без думи,
вледенен със самотна душа.
Сърцето ми пак неразумно е…
Във очите ми пада нощта…
Неразбран, аз броя часовете,
тук, под юлската адова пещ.
Копнея да видя ръцете ти…
Догарям като восъчна свещ!
Но времето стиска за шията
със своето протрито въже,
поддържа само агонията
по кривото в болка лице…!
Недей отива далеч, любима!
С едничка целувка дари ме…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
