icohim (Христо Стоянов)
180 985
4 авг. 2012 г., 10:17

Сонетично... за нея 

  Поэзия » Любовная
756 0 3

Понякога оставам без думи,

вледенен със самотна душа.

Сърцето ми пак неразумно е…

Във очите ми пада нощта…

 

Неразбран, аз броя часовете,

тук, под юлската адова пещ.

Копнея да видя ръцете ти…

Догарям като восъчна свещ!

 

Но времето стиска за шията

със своето протрито въже,

поддържа само агонията

по кривото в болка лице…!

 

Недей отива далеч, любима!

С едничка целувка дари ме…

 

© Христо Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато си далеч е тежко...
  • Според мен не натоварва любимата, по -скоро времето е проблем и копнежът да видиш половинката си
  • Гротескна картина на обесване! Натоварваш доста любимата... или поне аз съм дива, която не обича да я спират! ...
Предложения
: ??:??