Сонетично... за нея

Aug 4, 2012, 10:17 AM

Poetry » Love

806 0 3

Понякога оставам без думи,

вледенен със самотна душа.

Сърцето ми пак неразумно е…

Във очите ми пада нощта…

Неразбран, аз броя часовете,

тук, под юлската адова пещ.

Копнея да видя ръцете ти…

Догарям като восъчна свещ!

Но времето стиска за шията

със своето протрито въже,

поддържа само агонията

по кривото в болка лице…!

Недей отива далеч, любима!

С едничка целувка дари ме…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Moncheva (Моника Угренова)

2012-08-30T02:55:45+03:00

Когато си далеч е тежко...
MotoPsychoSymphony (Велимира)

2012-08-04T16:30:30+03:00

Според мен не натоварва любимата, по -скоро времето е проблем и копнежът да видиш половинката си
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-08-04T13:36:59+03:00

Гротескна картина на обесване! Натоварваш доста любимата... или поне аз съм дива, която не обича да я спират! ...