Спасение

7 ago 2020, 13:13

Poesía » Otra

782 0 2

Денят пропада и светът се свива,

полита в бездната на черна дупка,

нахлува мрак и времето изстива,

нагърчва се и се пропуква.

Ненужно става всичко - губи смисъл,

пространството потъва в плач и вопли,

прерастващи в отчаян сетен писък,

но изведнъж душата се затопля

и запулсирва нейният двигател-

там, нейде вътре, се е разгоряла мисъл,

една мъничка мисъл за Приятел.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.