финансистът (Петьо Иванов)
4 1
7 авг. 2020 г., 13:13

Спасение 

  Поэзия » Другая
781 0 2

Денят пропада и светът се свива,

полита в бездната на черна дупка,

нахлува мрак и времето изстива,

нагърчва се и се пропуква.

 

Ненужно става всичко - губи смисъл,

пространството потъва в плач и вопли,

прерастващи в отчаян сетен писък,

но изведнъж душата се затопля

и запулсирва нейният двигател-

там, нейде вътре, се е разгоряла мисъл,

една мъничка мисъл за Приятел.

© Петьо Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??