финансистът (Петьо Иванов)
4 1
Aug 7, 2020, 1:13 PM

Спасение 

  Poetry » Other
776 0 2

Денят пропада и светът се свива,

полита в бездната на черна дупка,

нахлува мрак и времето изстива,

нагърчва се и се пропуква.

 

Ненужно става всичко - губи смисъл,

пространството потъва в плач и вопли,

прерастващи в отчаян сетен писък,

но изведнъж душата се затопля

и запулсирва нейният двигател-

там, нейде вътре, се е разгоряла мисъл,

една мъничка мисъл за Приятел.

© Петьо Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??