Спасение

7.08.2020 г., 13:13 ч.

Поезия » Друга

774 0 2

Денят пропада и светът се свива,

полита в бездната на черна дупка,

нахлува мрак и времето изстива,

нагърчва се и се пропуква.

Ненужно става всичко - губи смисъл,

пространството потъва в плач и вопли,

прерастващи в отчаян сетен писък,

но изведнъж душата се затопля

и запулсирва нейният двигател-

там, нейде вътре, се е разгоряла мисъл,

една мъничка мисъл за Приятел.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.