2 mar 2004, 15:57  

Спасение 

  Poesía
1359 0 1

Спасение ми беше,
спасение от скучни дни.
Усмивка в облачното време,
за мене слънчеви лъчи.

Ухание на нощен вятър,
със дъх на  пролетни цветя.
Сълзи в ръцете ти проплаках,
сълзи от тъжна самота.

Със устни парещи във здрача
шептеше сякаш "Остани"!
Очи забулени в мъглата,
безгласно викаха "Върви"!

....но аз съм тъй далече
и пак до теб съм аз,
едно красиво цвете
погубено от мъжка власт.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми много. Най-добре е станал третият куплет. Но и като цяло е хубаво.
Propuestas
: ??:??