2 mar 2004, 15:57  

Спасение 

  Poesía
1487 0 1
Спасение ми беше,
спасение от скучни дни.
Усмивка в облачното време,
за мене слънчеви лъчи.
Ухание на нощен вятър,
със дъх на пролетни цветя.
Сълзи в ръцете ти проплаках,
сълзи от тъжна самота.
Със устни парещи във здрача
шептеше сякаш "Остани"!
Очи забулени в мъглата,
безгласно викаха "Върви"! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??