Mar 2, 2004, 3:57 PM  

Спасение 

  Poetry
1358 0 1

Спасение ми беше,
спасение от скучни дни.
Усмивка в облачното време,
за мене слънчеви лъчи.

Ухание на нощен вятър,
със дъх на  пролетни цветя.
Сълзи в ръцете ти проплаках,
сълзи от тъжна самота.

Със устни парещи във здрача
шептеше сякаш "Остани"!
Очи забулени в мъглата,
безгласно викаха "Върви"!

....но аз съм тъй далече
и пак до теб съм аз,
едно красиво цвете
погубено от мъжка власт.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми много. Най-добре е станал третият куплет. Но и като цяло е хубаво.
Random works
: ??:??