Спасение
Спасение ми беше,
спасение от скучни дни.
Усмивка в облачното време,
за мене слънчеви лъчи.
Ухание на нощен вятър,
със дъх на пролетни цветя.
Сълзи в ръцете ти проплаках,
сълзи от тъжна самота.
Със устни парещи във здрача
шептеше сякаш "Остани"!
Очи забулени в мъглата,
безгласно викаха "Върви"!
....но аз съм тъй далече
и пак до теб съм аз,
едно красиво цвете
погубено от мъжка власт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени
