Ако тебе не виждам, ангеле,
значи дъно не виждам в бездната
и живея в безкрайно падане,
заблуден, че летя над нея.
Ако ти ме забравиш, ангеле,
значи краят ми вече близко е
и Онази с косата, в залеза,
ме очаква и се облизва.
Уморен съм от оцеляване.
Уморен съм почти от всичко.
Само твоята обич - пламенна...
само твоята обич - чиста -
ме спасява от разтопяване
в безграничното, пусто нищо.
© Яким Дянков Todos los derechos reservados