Mar 10, 2010, 4:27 PM

Спасение

  Poetry
1K 0 12

Ако тебе не виждам, ангеле,

значи дъно не виждам в бездната

и живея в безкрайно падане,

заблуден, че летя над нея.

 

Ако ти ме забравиш, ангеле,

значи краят ми вече близко е

и Онази с косата, в залеза,

ме очаква и се облизва.

 

Уморен съм от оцеляване.

Уморен съм почти от всичко.

Само твоята обич - пламенна...

 

само твоята обич  - чиста -

ме спасява от разтопяване

в безграничното, пусто нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Уф, че хубаво!
  • Благодаря Мария! След толкова силни думи и такава висока оценка от теб се чувствам като една мъничка светулка, като онези от твоето стадо
    А за стихотворението - като автор не мога да не се радвам на признанието, което получавам за него, но пък си мисля че на един Ангел не му отива твърде много земната слава(нали си има небесна), та така и за стиха ми нему посветен.
  • Възхитена съм, Яки!!! Чудесен ритъм, ненатруфен и изчистен изказ,
    перфектно развитие и поднасяне на поетичната мисъл! Очудвам се, че това стихотворение не е събрало полагащите му се овации! Аплодирам те силно!!!
  • Проникновена мисъл Татяна,и истинска! Благодаря

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....