28 nov 2013, 16:50

Спасение

1K 0 0

И какво като си мойта ахилесова пета,

нима си мислиш, че това ти дава право.

Дали очакваш вечно да търпя

прищявките и капризите безкрайно.

 

И какво от туй, че си въздухът в гърдите ми,

дали очакваш винаги да чакам.

Дали си мислиш - спри, не бързай, не се хаби -

тя без туй ще чака вечно.

 

И какво като си мойта ахилесова пета,

накрая все от нея ще е края.

Не е ли най-добре да се спася,

оставяйки я най-далеч от мене.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йълдъз Пелтекова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...