28 нояб. 2013 г., 16:50

Спасение

1K 0 0

И какво като си мойта ахилесова пета,

нима си мислиш, че това ти дава право.

Дали очакваш вечно да търпя

прищявките и капризите безкрайно.

 

И какво от туй, че си въздухът в гърдите ми,

дали очакваш винаги да чакам.

Дали си мислиш - спри, не бързай, не се хаби -

тя без туй ще чака вечно.

 

И какво като си мойта ахилесова пета,

накрая все от нея ще е края.

Не е ли най-добре да се спася,

оставяйки я най-далеч от мене.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йълдъз Пелтекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...