Nov 28, 2013, 4:50 PM

Спасение 

  Poetry » Love
702 0 0

И какво като си мойта ахилесова пета,

нима си мислиш, че това ти дава право.

Дали очакваш вечно да търпя

прищявките и капризите безкрайно.

 

И какво от туй, че си въздухът в гърдите ми,

дали очакваш винаги да чакам.

Дали си мислиш - спри, не бързай, не се хаби -

тя без туй ще чака вечно.

 

И какво като си мойта ахилесова пета,

накрая все от нея ще е края.

Не е ли най-добре да се спася,

оставяйки я най-далеч от мене.

 

© Йълдъз Пелтекова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??