Спасение
1K
0
0
И какво като си мойта ахилесова пета,
нима си мислиш, че това ти дава право.
Дали очакваш вечно да търпя
прищявките и капризите безкрайно.
И какво от туй, че си въздухът в гърдите ми,
дали очакваш винаги да чакам.
Дали си мислиш - спри, не бързай, не се хаби -
тя без туй ще чака вечно.
И какво като си мойта ахилесова пета,
накрая все от нея ще е края.
Не е ли най-добре да се спася,
оставяйки я най-далеч от мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени
