plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
8 sept 2016, 17:56

Спасение

463 0 5

Обичай ме такава, каквато съм сега, 
обичай ме - като стихийно бедствие. 
Пожар да пламне в твоята душа,
почувствай ме сега, а не впоследствие.

 

Прегръщай ме тогава, когато съм сама, 
отдавна имам нужда от спасение. 
За обич е отворена моята врата, 
пристъпвай тихо, както поклонение... 

 

Целувай до забрава, нека изгоря, 
камбанен звън да бие в сърцето ми... 
Добре дошъл в къщи! Чакам те, ела! 
Съдбата ни докосна я вълшебница!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0