Обичай ме такава, каквато съм сега,
обичай ме - като стихийно бедствие.
Пожар да пламне в твоята душа,
почувствай ме сега, а не впоследствие.
Прегръщай ме тогава, когато съм сама,
отдавна имам нужда от спасение.
За обич е отворена моята врата,
пристъпвай тихо, както поклонение...
Целувай до забрава, нека изгоря,
камбанен звън да бие в сърцето ми...
Добре дошъл в къщи! Чакам те, ела!
Съдбата ни докосна я вълшебница!
© Пламена Владимирова Всички права запазени