Sep 8, 2016, 5:56 PM

Спасение

  Poetry » Love
458 0 5

Обичай ме такава, каквато съм сега, 
обичай ме - като стихийно бедствие. 
Пожар да пламне в твоята душа,
почувствай ме сега, а не впоследствие.

 

Прегръщай ме тогава, когато съм сама, 
отдавна имам нужда от спасение. 
За обич е отворена моята врата, 
пристъпвай тихо, както поклонение... 

 

Целувай до забрава, нека изгоря, 
камбанен звън да бие в сърцето ми... 
Добре дошъл в къщи! Чакам те, ела! 
Съдбата ни докосна я вълшебница!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...