24 abr 2008, 7:11

Спаси ме 

  Poesía » De amor
648 0 8
Изтрий с ръка ти любовта,
от нейните окови избави ме.
Спаси ме, моля те, върни ми радостта,
а след това върви си и прости ми!

Проклинай ме, проклинай любовта,
не я докосвай с устни, не жали я.
Помогни ми и прогони оназа самота,
която носи мойто име!

И удряй със юмруци любовта,
която във сърцето ми живее.
Обичах те, но ти така и не разбра,
да я убиеш може би дошло е време!

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • страхотно е
  • Ако не си върнеш сама радостта и свободата, никой друг няма да го направи. Поздрави!
  • Докосна ме твоят стих.Пожелавам ти от сърце много обич,защото я заслужаваш!Прегръдка с усмивка !
  • Много вълнуващ стих!
    с обич, Кристина.
  • част от реалността,
    често ни измъчват подобни
    ситуации - временни са,
    поздрав !
  • Доста краен драматизъм в любовта...дано е само на думи, защото повярвах на стиха. Поздрав!
  • Любовта побеждава винаги!
  • Положението изглежда неспасяемо, но само на пръв поглед!
Propuestas
: ??:??