24.04.2008 г., 7:11

Спаси ме

924 0 8
Изтрий с ръка ти любовта,
от нейните окови избави ме.
Спаси ме, моля те, върни ми радостта,
а след това върви си и прости ми!

Проклинай ме, проклинай любовта,
не я докосвай с устни, не жали я.
Помогни ми и прогони оназа самота,
която носи мойто име!

И удряй със юмруци любовта,
която във сърцето ми живее.
Обичах те, но ти така и не разбра,
да я убиеш може би дошло е време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотно е
  • Ако не си върнеш сама радостта и свободата, никой друг няма да го направи. Поздрави!
  • Докосна ме твоят стих.Пожелавам ти от сърце много обич,защото я заслужаваш!Прегръдка с усмивка !
  • Много вълнуващ стих!
    с обич, Кристина.
  • част от реалността,
    често ни измъчват подобни
    ситуации - временни са,
    поздрав !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....