24 апр. 2008 г., 07:11

Спаси ме

933 0 8
Изтрий с ръка ти любовта,
от нейните окови избави ме.
Спаси ме, моля те, върни ми радостта,
а след това върви си и прости ми!

Проклинай ме, проклинай любовта,
не я докосвай с устни, не жали я.
Помогни ми и прогони оназа самота,
която носи мойто име!

И удряй със юмруци любовта,
която във сърцето ми живее.
Обичах те, но ти така и не разбра,
да я убиеш може би дошло е време!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотно е
  • Ако не си върнеш сама радостта и свободата, никой друг няма да го направи. Поздрави!
  • Докосна ме твоят стих.Пожелавам ти от сърце много обич,защото я заслужаваш!Прегръдка с усмивка !
  • Много вълнуващ стих!
    с обич, Кристина.
  • част от реалността,
    често ни измъчват подобни
    ситуации - временни са,
    поздрав !

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...