Apr 24, 2008, 7:11 AM

Спаси ме

  Poetry » Love
932 0 8
Изтрий с ръка ти любовта,
от нейните окови избави ме.
Спаси ме, моля те, върни ми радостта,
а след това върви си и прости ми!

Проклинай ме, проклинай любовта,
не я докосвай с устни, не жали я.
Помогни ми и прогони оназа самота,
която носи мойто име!

И удряй със юмруци любовта,
която във сърцето ми живее.
Обичах те, но ти така и не разбра,
да я убиеш може би дошло е време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотно е
  • Ако не си върнеш сама радостта и свободата, никой друг няма да го направи. Поздрави!
  • Докосна ме твоят стих.Пожелавам ти от сърце много обич,защото я заслужаваш!Прегръдка с усмивка !
  • Много вълнуващ стих!
    с обич, Кристина.
  • част от реалността,
    често ни измъчват подобни
    ситуации - временни са,
    поздрав !

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....