Бавно по уличката преминава

с крачката си великанска той.

Един мечтател, един поет,

един герой, един злодей.

Оглежда ту наляво, ту надясно

градската студена паст.

И леко шапката си той придърпва,

в опит да се скрие от студа.

Чу зад себе си гласче

и погледна  със стъклените си очи,

малкото момиченце до него

се усмихна топло и огря като малко слънце

замръзналата му душа.

Тя подаде му ръка и се закикоти,

ей така... по детски,

без следа от глупава човешка суета.

Той усмихна се и стисна ú дланта.

Двамата тръгнаха един до друг,

сякаш вече с цел, с посока.

Говориха си все хубави и мили те неща -

братче и сестриче в нощта.

А хората, отминавайки, оглеждаха в захлас

малкото момиченце засмяно,

защото тя вървеше самичка с протегната ръчичка.