Бавно по уличката преминава
с крачката си великанска той.
Един мечтател, един поет,
един герой, един злодей.
Оглежда ту наляво, ту надясно
градската студена паст.
И леко шапката си той придърпва,
в опит да се скрие от студа.
Чу зад себе си гласче
и погледна със стъклените си очи,
малкото момиченце до него
се усмихна топло и огря като малко слънце ...