17.11.2011 г., 10:10

Спасител

514 0 1

Бавно по уличката преминава

с крачката си великанска той.

Един мечтател, един поет,

един герой, един злодей.

Оглежда ту наляво, ту надясно

градската студена паст.

И леко шапката си той придърпва,

в опит да се скрие от студа.

Чу зад себе си гласче

и погледна  със стъклените си очи,

малкото момиченце до него

се усмихна топло и огря като малко слънце

замръзналата му душа.

Тя подаде му ръка и се закикоти,

ей така... по детски,

без следа от глупава човешка суета.

Той усмихна се и стисна ú дланта.

Двамата тръгнаха един до друг,

сякаш вече с цел, с посока.

Говориха си все хубави и мили те неща -

братче и сестриче в нощта.

А хората, отминавайки, оглеждаха в захлас

малкото момиченце засмяно,

защото тя вървеше самичка с протегната ръчичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много сладурско Привет, Еми !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....