Бавно по уличката преминава
с крачката си великанска той.
Един мечтател, един поет,
един герой, един злодей.
Оглежда ту наляво, ту надясно
градската студена паст.
И леко шапката си той придърпва,
в опит да се скрие от студа.
Чу зад себе си гласче
и погледна със стъклените си очи,
малкото момиченце до него
се усмихна топло и огря като малко слънце
замръзналата му душа.
Тя подаде му ръка и се закикоти,
ей така... по детски,
без следа от глупава човешка суета.
Той усмихна се и стисна ú дланта.
Двамата тръгнаха един до друг,
сякаш вече с цел, с посока.
Говориха си все хубави и мили те неща -
братче и сестриче в нощта.
А хората, отминавайки, оглеждаха в захлас
малкото момиченце засмяно,
защото тя вървеше самичка с протегната ръчичка.
© Еми Всички права запазени