25 may 2008, 1:35

Спестена обич

1K 0 4
Продажни думи, хвърлени на вятъра,
спестена обич, дваж по-силен гняв,
прогонена въздишка за начало,
недоизплакани сълзи за край.

Земя, запусната от своите орачи,
любов, забравена от капнали души -
защо засипваш ме със тежки камъни,
нали и теб със мен ще те боли?

Гореща угар, стоплена от лято
и влага от росата призори -
от твойта плът какво ли не се ражда,
дори когато суша те гори.

Продажни мигове, отброени минути
до прага на отлитащия ден...
Това, което си спестил, е твое -
останалото е за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...