Спестена обич
Продажни думи, хвърлени на вятъра,
спестена обич, дваж по-силен гняв,
прогонена въздишка за начало,
недоизплакани сълзи за край.
Земя, запусната от своите орачи,
любов, забравена от капнали души -
защо засипваш ме със тежки камъни,
нали и теб със мен ще те боли?
Гореща угар, стоплена от лято
и влага от росата призори -
от твойта плът какво ли не се ражда,
дори когато суша те гори.
Продажни мигове, отброени минути
до прага на отлитащия ден...
Това, което си спестил, е твое -
останалото е за мен.
спестена обич, дваж по-силен гняв,
прогонена въздишка за начало,
недоизплакани сълзи за край.
Земя, запусната от своите орачи,
любов, забравена от капнали души -
защо засипваш ме със тежки камъни,
нали и теб със мен ще те боли?
Гореща угар, стоплена от лято
и влага от росата призори -
от твойта плът какво ли не се ражда,
дори когато суша те гори.
Продажни мигове, отброени минути
до прага на отлитащия ден...
Това, което си спестил, е твое -
останалото е за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
