Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
May 25, 2008, 1:35 AM

Спестена обич

  Poetry » Love
1K 0 4
Продажни думи, хвърлени на вятъра,
спестена обич, дваж по-силен гняв,
прогонена въздишка за начало,
недоизплакани сълзи за край.

Земя, запусната от своите орачи,
любов, забравена от капнали души -
защо засипваш ме със тежки камъни,
нали и теб със мен ще те боли?

Гореща угар, стоплена от лято
и влага от росата призори -
от твойта плът какво ли не се ражда,
дори когато суша те гори.

Продажни мигове, отброени минути
до прага на отлитащия ден...
Това, което си спестил, е твое -
останалото е за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0