9 abr 2017, 11:41

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие... 

  Poesía » Otra
922 5 10

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...

 

Живея в гласа на тая сънна черница.

С тихи пръсти събирам сянка наронена.

Лепне поквара по мен на зла дяволица.

Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен...

 

Небето – птиче. Мъждука на срички.

Щърби дни се роят – мравчици черни.

Две пътечки танцуват самички.

Дебне хищник със поглед вперен.

 

И раста. До разплаканата свещица.

Вейне вятър и се сбогувам със светлината.

Имам доспехи на счупен рицар.

Но пък не се прощавам с ината си.

 

Вечер сънувам огниво и правда.

И ров със катран и мостове.

Мъртви сънувам. Хляб ми дават.

И ме молят: Не рови на злото във костите.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Инаткиня! Нарони всичката поквара!
  • Неугасващият ти стремеж към стилизиране, декоративност, но и далече от баналната изисканост на изказа! И копнежът ти към детайла! Не си избягала и от "тихия" конфликт между бялата, ранимата, крехката и чуплива половинка на същността ти, с онази мрачната "на зла дяволица".Ясно е и, че си загърбила конформизма. И за гарнитура, няколко откоса от неподражаеми по образност и внушение метафори! Не съм убеден обаче, че не можеш да се простиш с ината си, щом сънуваш "огниво и правда"! Впрочем, чела ли си "Огнивото" на Андерсен?
  • Невероятно образно,картините се редуваха пред очите ми!
  • Неподражаема... !!!
  • ... не знам какво става с простените инати - и къде отиват да си починат от толкова инатстване...
  • Когато се простиш с ината си, ми се обади... Ако не те изпреваря.
    "сънна черница" Само ти можеш да го измислиш...
  • Вярна на себе си! (За това си трябва "инат"!) Харесах!
  • Аплодисменти за поредния силен стих, Таня!
  • ... живите мъртви - само те биха молили за такова нещо... Ровиш в дълбокото. В заспалото...
  • Силен финал! Честит празник на цветята!🔕
Propuestas
: ??:??