... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен...
Небето – птиче. Мъждука на срички.
Щърби дни се роят – мравчици черни.
Две пътечки танцуват самички.
Дебне хищник със поглед вперен.
И раста. До разплаканата свещица.
Вейне вятър и се сбогувам със светлината.
Имам доспехи на счупен рицар.
Но пък не се прощавам с ината си.
Вечер сънувам огниво и правда.
И ров със катран и мостове.
Мъртви сънувам. Хляб ми дават.
И ме молят: Не рови на злото във костите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
