... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен...
Небето – птиче. Мъждука на срички.
Щърби дни се роят – мравчици черни.
Две пътечки танцуват самички.
Дебне хищник със поглед вперен.
И раста. До разплаканата свещица.
Вейне вятър и се сбогувам със светлината.
Имам доспехи на счупен рицар.
Но пък не се прощавам с ината си.
Вечер сънувам огниво и правда.
И ров със катран и мостове.
Мъртви сънувам. Хляб ми дават.
И ме молят: Не рови на злото във костите.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Инаткиня! Нарони всичката поквара!
-
Неугасващият ти стремеж към стилизиране, декоративност, но и далече от баналната изисканост на изказа! И копнежът ти към детайла! Не си избягала и от "тихия" конфликт между бялата, ранимата, крехката и чуплива половинка на същността ти, с онази мрачната "на зла дяволица".Ясно е и, че си загърбила конформизма. И за гарнитура, няколко откоса от неподражаеми по образност и внушение метафори! Не съм убеден обаче, че не можеш да се простиш с ината си, щом сънуваш "огниво и правда"! Впрочем, чела ли си "Огнивото" на Андерсен?
-
Невероятно образно,картините се редуваха пред очите ми!
-
Неподражаема... !!!
-
... не знам какво става с простените инати - и къде отиват да си починат от толкова инатстване...
-
Когато се простиш с ината си, ми се обади... Ако не те изпреваря.
"сънна черница" Само ти можеш да го измислиш... -
Вярна на себе си! (За това си трябва "инат"!) Харесах!
-
Аплодисменти за поредния силен стих, Таня!
-
... живите мъртви - само те биха молили за такова нещо... Ровиш в дълбокото. В заспалото...
-
Силен финал! Честит празник на цветята!🔕
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
