Apr 9, 2017, 11:41 AM

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...

  Poetry » Other
1.4K 5 10

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...

 

Живея в гласа на тая сънна черница.

С тихи пръсти събирам сянка наронена.

Лепне поквара по мен на зла дяволица.

Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен...

 

Небето – птиче. Мъждука на срички.

Щърби дни се роят – мравчици черни.

Две пътечки танцуват самички.

Дебне хищник със поглед вперен.

 

И раста. До разплаканата свещица.

Вейне вятър и се сбогувам със светлината.

Имам доспехи на счупен рицар.

Но пък не се прощавам с ината си.

 

Вечер сънувам огниво и правда.

И ров със катран и мостове.

Мъртви сънувам. Хляб ми дават.

И ме молят: Не рови на злото във костите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Инаткиня! Нарони всичката поквара!
  • Неугасващият ти стремеж към стилизиране, декоративност, но и далече от баналната изисканост на изказа! И копнежът ти към детайла! Не си избягала и от "тихия" конфликт между бялата, ранимата, крехката и чуплива половинка на същността ти, с онази мрачната "на зла дяволица".Ясно е и, че си загърбила конформизма. И за гарнитура, няколко откоса от неподражаеми по образност и внушение метафори! Не съм убеден обаче, че не можеш да се простиш с ината си, щом сънуваш "огниво и правда"! Впрочем, чела ли си "Огнивото" на Андерсен?
  • Невероятно образно,картините се редуваха пред очите ми!
  • Неподражаема... !!!
  • ... не знам какво става с простените инати - и къде отиват да си починат от толкова инатстване...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...