20 may 2009, 23:05

Спинът е студена болка. Да стопим студа. Тогава ще изчезне болката.

  Poesía
1.1K 0 2

Сам си

палещо слънце блести

и затваряш с болка очи

неми от тях капят сълзи

а си толкова млад

 

едва възмъжал

 

Сега вече всичко умира

трепери твоята душа

ужасна болка замразява сърдечната ти топлота

до вчера всичко бе наред

ех как топло бе навън в душата ти навред

но съдбата зла тъй пожела

агония да влее в израза на погледа

 

Без смисъл гледаш есенната топлина

от себе си желаеш да избягаш

леко във небето да се влееш

като птица отлетяла

акула болката хищно изяла

 

Да беше

ангел

 

силен и невинен

тишината душевна

от другите и себе си би

победил

и в безкрая би я скрил

милост на всички би подарил

 

Само да можеше

този миг да убиеш

убийство би сторил убивал би

докато на хоризонта блеснат без нощ зори

ала

 

този шанс при теб е

отнет

горещи са само сълзите

ах как болно треперят миглите

във късчета лед се превръщат очите

а преди миг те горяха

 

щастие струяха

една дума само

 

изречена бавно във въздуха спря

замръзна и затрептя

чакайки ужаса в твойта душа

елемент по елемент песен запя

за света за

неговата погубена светлина

елемент по елемент се закиска

 

болезнено те запритиска

от мисъл само сътворена

лошо стана че в действителност бе претворена

като сън

ала на живо

ти за последно потрепера и в себе си замря

а толкова обичаше живота и любовта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...