14 jun 2010, 0:21

Спира те съдбата 

  Poesía » De amor
1086 0 4

Спира те съдбата

 

Отново ти ме чакаш пред вратата.

Отварям аз, целуваш ме почти,

но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата

да изтриеш с устни моите сълзи.

 

За мене ти си блян, мечта си.

Копнея да си още тук до мен,

но утрото пробужда твоите клепачи.

Аз искам още да съм в твоя плен.

 

Отново те изпращам до вратата,
навеждаш се, целуваш ме почти,

но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата

да сбъднеш моите мечти...

© Ивелина Станева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??