Спира те съдбата
Спира те съдбата
Отново ти ме чакаш пред вратата.
Отварям аз, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да изтриеш с устни моите сълзи.
За мене ти си блян, мечта си.
Копнея да си още тук до мен,
но утрото пробужда твоите клепачи.
Аз искам още да съм в твоя плен.
Отново те изпращам до вратата,
навеждаш се, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да сбъднеш моите мечти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Станева Все права защищены
