Спира те съдбата
Спира те съдбата
Отново ти ме чакаш пред вратата.
Отварям аз, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да изтриеш с устни моите сълзи.
За мене ти си блян, мечта си.
Копнея да си още тук до мен,
но утрото пробужда твоите клепачи.
Аз искам още да съм в твоя плен.
Отново те изпращам до вратата,
навеждаш се, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да сбъднеш моите мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Станева Всички права запазени
