Спира те съдбата
Отново ти ме чакаш пред вратата.
Отварям аз, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да изтриеш с устни моите сълзи.
За мене ти си блян, мечта си.
Копнея да си още тук до мен,
но утрото пробужда твоите клепачи.
Аз искам още да съм в твоя плен.
Отново те изпращам до вратата,
навеждаш се, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да сбъднеш моите мечти...
© Ивелина Станева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
