Спира те съдбата

Jun 14, 2010, 12:21 AM

Poetry » Love

954 0 4

Спира те съдбата

Отново ти ме чакаш пред вратата.

Отварям аз, целуваш ме почти,

но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата

да изтриеш с устни моите сълзи.

За мене ти си блян, мечта си.

Копнея да си още тук до мен,

но утрото пробужда твоите клепачи.

Аз искам още да съм в твоя плен.

Отново те изпращам до вратата,
навеждаш се, целуваш ме почти,

но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата

да сбъднеш моите мечти...

Please sign in with your account so you can comment and vote.